Много фалшиви предположения заобикалят духовното развитие, като вярата, че то е белязано от външни постижения или постоянно щастие. Истинският духовен растеж не означава отхвърляне на реалността, живот на аскетичен живот или съдене на другите въз основа на духовни практики. Това не е средство за придобиване на материално богатство, нито е ограничено до определена религия. Духовността не е моментално просветление или възприемане на специфичен начин на живот за показност. По-скоро това е бавно, продължаващо пътуване на вътрешна трансформация, култивиране на състрадание и научаване да се занимавате със сложността на живота с устойчивост и благодат.