Историческият разказ на България е богато описан в различни значими произведения, които предлагат задълбочени прозрения за еволюцията на нацията. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, написана през 1762 г., е основополагащ текст, който разпалва българското национално възраждане, като внушава чувство на гордост и идентичност на българите под османско владичество. Константин Иречек, макар и чех по произход, има неоценим принос със своята "История на България", публикувана през 1876 г., предлагаща цялостен и щателно проучен разказ от античността до средновековието. В „Социална и политическа история на България” Николай Генчев прави изчерпателен анализ на социално-политическия пейзаж на България, проследявайки сложната динамика, повлияла на нейната историческа траектория. „Жените в българската история“ на Екатерина Костадинова е пионерско усилие да се включи жизненоважната, но често пренебрегвана роля на жените, от средновековните кралици до революционни фигури, в историческия разказ на България. Великият опус на Васил Златарски, „Историята на Първото българско царство“, подробно описва създаването, разширяването и упадъка на Първото българско царство, предоставяйки решаващ източник за ранно средновековни изследвания. „Българското национално съзнание през късното средновековие“ на Петър Мутафчиев изследва развитието на националната идентичност през една ключова епоха, предлагайки прозрения за културните и идеологическите фактори, допринесли за самочувствието на България. Тези произведения заедно обогатяват разбирането за сложната и многостранна история на България, като открояват културните и интелектуални течения, оформили нейната национална идентичност.