Класическата езотерична литература, представена от основополагащи произведения като „Тайната доктрина“ на Елена Блаватска, херметичните учения в „Кибалион“ и дълбоките размишления в „Медитации върху Таро“, предоставя дълбоко и сложно изследване на духовните принципи, които са повлияли на историческите и мистични традиции. Тези текстове са ценени заради тяхното обширно и често сложно третиране на езотерични концепции, предлагащи фундаментално знание, което обхваща различни философски и мистични системи. За разлика от това, трудовете на Беинса Дуно, включително „Дванадесетте сфери“, „Науката за абсолюта“ и „Учението на Бялото братство“, представят съвременна интерпретация на духовните учения с фокус върху практическото приложение и личностното израстване. Произведенията на Дуно съчетават елементи както от източните, така и от западните езотерични традиции, целящи да направят духовните принципи по-достъпни и приложими за съвременните читатели. Докато класическите текстове са ценени заради тяхната дълбочина и историческо значение, приносът на Беинса Дуно е известен с прагматичния си подход към духовното развитие, отговарящ на нуждите на съвременните търсещи хора.