В древността ключалките на блиндираните врати са били много примитивни, което е нормално с оглед на това, че това са били първите модели. Известно е, че ключарството се е развило много преди построяването на пирамидите. Известно е, че пионери в това начинание са били именно египтяните. Това се е случило посредством вкарване на скоби в дървена греда. В последствие този вариант е бил изключително разпространен. Обикновенно от тази екстра са се възползвали само богати хора, които са можели да си позволят заключване на външната врата. По-късно през годините египтяните изобретяват месингови или железни брави за блиндирани врати.  Следващият етап се бележи от гърците. Те от своя страна съумяват да измислят варианти на заключващи се устройства и за по-низшите класи, които представлявали сложно завързани възли от въжета. Обикновенно крадците не успявали да се справят с тях и се отказвали от намеренията си. Познатата ни и днес брава с ключ за входни врати се смята, че е измислена от римляните, а катинара съответно от китайците. През 18-ти век англичанина Робърт Барън създава сейфовата брава. Не е ясно кога е изобретен секретния патрон, но историята е записала достатъчно ключари, които са го усъвършенствали през годините. В последствие са се появили шифровото заключване, автобравите и т.н.

created by SEO web design